Тъма и в нея
пламъче на свещ.
Безмълвие и в него
нощен звук –
тих вятър стъпва по треви сънливи.
И после
кротък стон, роден
в милувката на
тънки пръсти
по влюбени китарни струни...
Мелодия докосва
нежността на тишината
и крехък смях
на влюбено момиче
разлиства се в сърцето на тъмата...
-----------------------
редактирано от Галя Радева
http://www.facebook.com/#!/galya.radeva
Интересно звучене- Добре сте го написали.
ОтговорИзтриване